Начало на история *

Беше гореща майска нощ и единствените шумове, които смущаваха покоя в стаята, бяха случайно преминаващите по улицата коли. Ако бяхте там, с гръб към отворения прозорец, и поглед, насочен малко надолу и малко наляво, щяхте да гледате към ниско единично легло. Между него и чаршафите се бяха прегърнали две човешки тела, едното със значително по-дълга коса от другото. За да прекъсне дълбоката концентрация на наблюденията ви, главата с дългата коса неволно размърда прилежащото си тяло и събори телефона, който преди това спокойно лежеше до възглавницата. Сега е добър момент да се разкарате от там.

- Какво става?
- Нищо, мило, заспивай.

Няколко секунди не се чуваше друго освен учестеното й дишане, след което голото и потно тяло отново се размърда, този път в опит да вдигне телефона. Точно когато ръката й напипа пластмасата, той инстинктивно се обърна, хвана я за гърдите и я придърпа към себе си. Между устните им нямаше повече от няколко сантиметра разстояние и нощният им дъх се смесваше, когато телефонът удари земята за втори път.

- Какво става?
- Просто съборих телефона си и сега го вдигам. Заспивай.

Не че го интересуваше какво става. В тези часове на денонощието принципно ниският му глас звучеше разсърдено и болнаво до гробовни измерения и бе по-вероятно да уплаши жената, с която споделяше едно легло, отколкото да внуши заинтересованост. Освен това тя подозираше, че той не се беше събуждал и за секунда. Понякога водеше почти смислени разговори докато спи – които на сутринта не помнеше – а и помагаше, че очите му бяха отворени постоянно. Когато нормалните хора се будят, отварят очите си. Той просто премигва.

Телефонът най-накрая се върна до възглавницата благодарение на движенията на красивото женско тяло. Минута по-късно гърленият глас се чу отново:
- Това е вредно.
- Кое е вредно? – изненада се тя.
- Радиацията – казвайки това се завъртя към нея и я прегърна.

Тя отново доближи усмихнатите си устни до неговите, и каза:
- Не е по-вредно от газовете ти под юргана – и го целуна нежно.
- Не ми говори така.
- Защо? – този среднощен диалог й ставаше все по-забавен.
- Защото утре си тръгвам и ще ти липсва всичко под юргана – той се усмихна сляпо.
- Ти не ми говори така! – и сърдито удари с юмрука си по двойно по-голямото му рамо.

Той я притисна съвсем до себе си и продължи да спи най-спокойно, а тя беше вече разсънена и дълго време не можа да изгони последните му думи от съзнанието си. Вярно, в някои отношения беше недодялан, почти груб, но за това пък с нея винаги беше внимателен. Едва ли имаше много хора, които никога не са изпускали телесни газове, но пък определено познаваше мъже, които обиждат и дори удрят жените си. Той не беше от вторите. Истинският проблем пред нея беше, че той наистина трябваше да си тръгне на следващия ден. Връзките от разстояние могат да създадат известни неудобства, особено ако си достатъчно тъп, за да бъдеш част от тях.

Неспособността си да бъде съпричастен с нейните среднощни мисли за себе си, тях двамата и вселената като цяло той умело компенсираше като просто не я пускаше от прегръдката си до сутринта, и тя не би заменила за нищо на света тази му неспособност. Освен това на лунната светлина задникът му изглеждаше особено добре.

- Обичам те – прошепна тя и го целуна.

* за повече от половин година, това беше началото и общо взето единственото сигурно нещо в печално недописания ми роман. Вече не е нито едно от двете, за това го публикувам. Освен това искам да пожелая весела коледа и по-добра нова година на всички приятели, познати и хора изобщо.