Моля ви, не завършвайте тази книга

Дали главният герой да е смачкан от живота и алкохола холивудски детектив или смачкан от живота и тревата продавач на бански? Това е важен въпрос за вашата история. Не чак толкова, че да трябва да знаете отговора му преди втората или трета чернова, но все пак доста важен.

Защото героят ви трябва да има движеща сила, и тя трябва да има обяснение. Представете си, че цялата история се върти около неговата голяма и всепоглъщаща любов. Епичен роман, покриващ подробно повече от година действие на поне три континента, с десетки герои, всеки един от тях, разбира се, второстепенен пред тази голяма любов. И на края на тази година осъзнавате, че главният ви герой може да е влюбен колкото си иска, но точно тази движеща сила няма да го докара до никое конкретно място, и в крайна сметка той е точно толкова недоразвит, колкото и в началото на тъпата ви книга. Моля ви, не завършвайте тази книга, защото никой не иска да я чете. По-добре да бяхте описали приключенията на един продавач на бански.

Продавачът на бански е благодатен главен герой. На първо място, той няма особени цели. Човек с неособени цели може да се задоволи лесно и няма нужда да отделяте време на страхотен завършек. Второ, тълпата си симпатизира с него. Замислете се, колко души преживяват Голяма любов и колко души продават нещо ненужно на глупави, опиянени от суетата хора?

Не на последно място, продавачът на бански няма нужда да се прави на нещо, което не е. Няма нужда да развява байраци, да си пуска брада (освен ако не го издирват родителите на някое богаташко момиче), да слага „анти“ пред всяко възможно твърдение и така нататък. Продавачът на бански си е продавач на бански и го знае по-добре от повечето хора. Той последен ще тръгне да спасява света доброволно и ако в крайна сметка го направи, това ще е случайно и за съжаление неизбежно последствие от усилията му да продаде чифт бански някому или просто да се наяде добре.

Във въздуха витае една драматична аура откакто България е в Европейския съюз. С всеки месец все повече пари се спират, все повече пръсти се вдигат, все повече зъби се оголват. Всеки говори за корупция това и корупция онова, все едно е онази голяма любов, която задвижва нашето всенародно и доста шеметно спускане надолу по камънистия път на изолацията.

Вие виждали ли сте корупция наживо? Аз не съм. Съквартирантът ми веднъж бутнал 20 лева на катаджия малко преди магистралата, ама аз не съм бил там. Не че не му вярвам де, просто аз му вярвам и като ми каже, че е влюбен. Това ми е думата – за мен тези две думи са твърде големи, твърде невидими в ежедневието ни и в крайна сметка не водят до абсолютно никакво развитие. Трябва да разберем, че героите в нашата история са прости продавачи и в борбата им с Европата не ги спират абстрактни понятия, а далеч по-прости неща.

Моето предположение? Некомпетентност. Плащам си сметките на хора, които са некомпетентни. Купувам си тоалетна хартия от хора, които са некомпетентни. Чета блогове на хора, които са некомпетентни. Чета романи на хора, които са некомпетентни, за Бога! Представете си държава, чиято администрация е толкова добра в работата си, колкото продавача в нонстопа, на когото като кажеш, че искаш сладолед, ти казва с гадния си педерастски глас да си отвориш фризера сам.

Сега, ако аз пишех докладите на евро комисията, в един момент, но едва ли преди втората или третата чернова, щях да се сетя, че идиотите, за които пиша, не са просто приятно разсеяни от хубавото пролетно усещане в коремите си. Тях не ги бива в това, което правят, и наемат хора – още по-некадърни хора! – за да им делегират отговорността, с която ние като некомпетентни гласоподаватели сме натоварили първите. Въпросът изобщо не е до никаква корупция. Въпросът е до това дали си добър в това, което правиш, или не си, и всъщност е един адски добър въпрос.

Ако ще пишете за корупция, то моля ви, не започвайте тази книга.