Подавам парите за тоалетната хартия на касиерката и се усмихвам. Не ми се отговаря. Пожелавам й приятна вечер. Не ми се отговаря.
Имам чувството, че на повечето места в тази държава е срамно да се държиш добре с хората. Гледат те лошо. Не искам много, но и толкова няма. Не ми се отговаря.
Докато тъпча продуктите в торбичката гледам хората на опашката. Те гледат през мен. Не се дразни, приеми го с лека апатия, така е по-лесно.
Пътят на леката апатия със сигурност е лесен, отговарям. Не ми се отговаря.
Пътят на леката апатия може да те доведе до това да приемеш да общуваш, работиш, живееш и умираш с хора, които не го заслужават. Може да те доведе до това да приемеш да общуваш, работиш, живееш и умираш с апатия.
Не ми се отговаря.
По пътя на леката апатия един ден ще се събудя с Волен Сидеров или някой друг зеленчук вместо президент и единственият начин да запазя някакво патриотично чувство ще е да избягам възможно най-далеч.
Четири
декември 30th, 2008 | Вселената
7 коментара ↓
не казах ‘лека апатия’ (мисля?)
със сигурност много като теб изразяват мислите си със същия гняв, със същото недоволство, събрали са същите тонове негативизъм спрямо неоснователно идиотското отношение на персонал в заведение/касиерка/чиновници и са също толкова прави.
но и не мисля, че ‘да се държиш добре с хората’ или съответно – да не го правиш – е единствено зависещо от (липсата на) добро заплащане. има разни фактори като манталитет, поведение на личността, с които не можеш да се пребориш – някак индивидуални са. или национални. така си мисля. което не значи да се отказваш от гнева си. хубаво е, когато успяваш да промениш нещо в хората. просто се получава трудно, когато мислиш глобално.
не съм омаловажила нищо от това, което каза преди няколко часа. извинявай, ако така е прозвучало. и за малките букви се извинявам, ама е 5:04 и малко ми се спи :-)
за президент не знам, догодина ще има зеленчук за министър председател… поне така изглежда :)
ми и аз не съм твърдял, че има нещо общо със заплащането :) славена за президент!
еми така е, дочувах нещо зад себе си, но явно някой друг изтъкваше заплащането като причина за кофти поведението на персонала :)
ама това не е толкова същественото еееениуей, просто е трудно да превъзпиташ някви съвършено случайни хора, на които им е ‘леко’ безразлично какво си мислиш ти, аз, всеки-с-малко-съзнание-за-тези-неща.
тва беше тръна, а че е трудно и бавно, трудно и бавно е. ако седим и си пръцкаме обаче дори и унуците ни ще си мислят, че е яко да пушиш и да говориш на чуек и да бъдеш тъп като оксиженист и още редица признаци на декаденса
твоите ‘унуци’ – няма :)
айде де – искам другия път да те видя как си говориш с DJ-я в Абсолют (този, любимия ти) и се опитваш да го направиш по-малко отблъскващ и с по-мило отношение към хората.
просто за няколко месеца слугуване в съда и ‘общуване’ с деловодителки ентусиазмът ти за превъзпитание може да се смачка напълно.
опитите са хубаво нещо, особено, когато не претендират за супер мащабни промени, ако влияеш положително на хората край теб, може би е достатъчно.
Аз винаги съм си мислел, че проблема е в системата, а не толкова в хората, колкото и да са зависими и обвързани двете.
Коментирайте