Басня

Имало едно време един голям и гнусен град. Той бил пренаселен и имал сериозни проблеми с трафика, както и хронична астма.

Една вечер един млад имигрант вървял по Солунска и много му се пикаело. По принцип не си падал по задоволяването на нужди извън вкъщи, но случаят бил спешен, и при втората или третата по-тъмна и по-омазана с графити стена той се спрял, огледал се и разтворил морно цип.

В това време от същия вход на същия блок излизал един стареещ чичак. Той вероятно щял да бъде запомнен в историята най-вече със странния си модел на оплешивяване и с вечния си чеснов аромат, докато пред гледката на пикаещия младеж нещо в него не се отприщило и той не взел един лост, който си се мотаел спокойно в сгурта на входа.

Отворил вратата, извикал и замахнал към младежа.

След това младежите не спрели да пикаят по тази конкретна стена, но този конкретен младеж не можел да пикае по стените, защото бил убит, нали.