Коментари на: Нещо, за завършването на което ми трябваха три години и половина

От: kori

kori — Fri, 24 Oct 2008 22:38:05 +0000

тъй, тъй :) много помниш, куме!

От: dobo

dobo — Fri, 24 Oct 2008 19:36:33 +0000

I give a shout out to the living dead… така завършваше преди ако не се лъжа

От: lindyhopper

lindyhopper — Sat, 18 Oct 2008 11:58:21 +0000

Готово.;)

От: kori

kori — Fri, 10 Oct 2008 21:19:09 +0000

а така

От: lindyhopper

lindyhopper — Fri, 10 Oct 2008 20:48:31 +0000

Щях да се отплесна за старчески теми, които не са пряко обвързани с първоначалния постинг. Впечатленията щяха да са прекалено лични и ми се стори рисковано да отегчавам другите с тях.
Пример:
Някой спомена как старите хора успешно си общували със себеподобни в домовете и така се сетих за противоречиви случки. Веднъж влизах при баба:
-А, сама ли си?
-Не, дядо Боже е с мен.
И пак тя казва, че най-голямо удоволствие е да се виждаме по-често, да си говорим. Някои предпочитат да си общуват с млади хора, с малки деца. Други нямат избор – и без това връстниците им не са на разположение, но в такова обкръжение стават лесно неадекватни, излишни. В някои домове нарочно отделят „читавите“ от „тежко болните“, защото първите се депресирали. За старческата депресия – колко неоценена или неправилно третирана. За лекарствата – лукс или необходимост. За тясната връзка между медицинските изделия, удобствата и сантименталността. И т.н. и т.н. Виж, че стана прекалено дълго за коментар, а е само началото;).

Скоро четох една книга за млади и стари „Заедно и нищо повече“. Ще гледам да се организирам и да напиша резюме в блога. Заповядай!

От: kori

kori — Fri, 10 Oct 2008 18:32:52 +0000

сериозно, коментарът ти иска да каже … (попълни празното място)? ако се заяждаш с наивното 15 годишно момченце, давай по-сериозно; ако искаш да кажеш нещо смислено, давай по-сериозно; ако не си съвсем сигурен за какво се бориш, … (попълни празното място)

От: lindyhopper

lindyhopper — Fri, 10 Oct 2008 17:50:17 +0000

Въпрос за домашна: щеше ли да ви шокира повече, ако часовникът не беше на Пайнер, а на някоя фармацевтична фирма? И май по-добре, че само при директорката времето цъка, и без това на другите не им остава много;). В един друг старчески дом пансионерите бяха сортирани според тежестта на заболяванията. Най-обречените бяха на последния етаж. Съдържателките монахини се пошегуваха професионално, че така питомците били по-близо до небето;). За по-пряко, разбираш ли! Иска ми се да кажа още много неща за общуването, емоциите, хигиената, лекарствата…ама ще стане много гериатрично и офф от темата на благотворителните жестове. А родилното трябва да се навести за оптимизиране на настроението и паралела как цели семейства се мобилизират за гледане на бебе, а после никой не се наема да гледа баба.

От: kori

kori — Fri, 10 Oct 2008 13:04:12 +0000

отивам да посетя хоспис, благодаря за пожеланията

От: Зле

Зле — Fri, 10 Oct 2008 11:20:26 +0000

Корко, аз това го четох още преди 3 години, имаше го в някой от старите ти блогове. Много ми беше харесало и всеки път като публикуваше нещо си мислех „Защо Корко не пише вече такива неща, а само мнения дето и за ‘Едно списанийце’ не стават?!“. И сега ми стана ясно…

От: stnle

stnle — Thu, 09 Oct 2008 22:03:48 +0000

Сестра ми работи като социален работник и е доста тежко да гледаш хора в неравностойно положение, как мърдат, искат свой живот, но им достига само да гледат живота на другите и да въздишат. Невъзможно е за такъв човек да навреди и може би ги има, за да съхраняват доброто в себе си.