Десети постулат на Бор Чвор

Учебниците по граматика по правило са пълни с правила, които бързо може да разделим на две групи – абсолютни и неабсолютни. „Камилата е животно“ всеки ден, докато „Мъжът е по-добър от жената“ е такова правило, което търпи изключения.

Десетият постулат на Бор Чвор е от втория вид; всъщност той не само търпи изключения, той би викал за тях с цяло гърло, ако ги имаше. Този постулат е на практика съставен от две отделни мъдрости, но те са пълноценни единствено взети предвид заедно, и гласи:

1. Ако разглеждаме хора според това дали отговарят на определен брой конкретни условия, например три, и ако ни се струва, че някой го прави напълно, т.е. покрива три от три, значи или не сме преценили правилно, или просто съществува друг, да кажем четвърти критерий, който е трябвало да бъде включен в първоначалната оценка, но не е, най-често защото не знаем за него, а по-рядко защото в пристъп на лудост не сме искали да признаем, че знаем за него (съкр. няма три от три);
2. Всичко е временно (инв. нищо не трае).

Макар че на пръв поглед изглежда малко дълъг, след няколко четения започва да звучи депресиращо, а след две бири е противозаконен, Десетият постулат важи поне колкото предните десет, вероятно дори и повече. Свидетелство за общовалидността на мъдростта на пророка Бор Чвор е директната му илюстрация в единствения съвременен български роман, обявен за Най-добър на републиката още преди да бъде издаден… или написан.

- Имам нещо като песен, но не е завършена.

- Всичко, което си струва, е незавършено – аз, ти, оня педал долу. Въпросът е дали ще си полупълен или полупразен – Момчил погледна бирата си, за да получи отговор на този въпрос – Или полупиян.

- Малко ги обърка тука поговорките – Емил вдигна своята бутилка и отпи.

- Наздраве.

В този момент от ръба на покрива изникна силуетът на Камен:
- Трябва да си купя чеснов сос!