И така, со време приключи и този пореден и яко фарсов етап от живота ми. Класиранията излязоха, решенията бяха взети без особено напрежение. Специално за моя приятел със средношколската диагноза и щедрата граматика, който пише за популярното Едно Списанийце, както и за гимназиалните даскалици, които дори на бала ми не се сдържаха да ме нарекат животно, ще споделя, че спокойно можех да бъда един от четиримата японисти тази година - ако ми се учеше японски, разбира се. Както казват японските братя, choke on this, и броя тоя спор за приключен.
Което не значи, че като стана президент ще толерирам “Аз си знаех, че ще излезе нещо от тва момче!”


7 коментара ↓
Ама ти сега не мога да разбера, хвалиш ли се нещо…:)
не, ама слушам cake!
Животно! :)
от теб звучи секси :)
На мен след време ще ми подариш ли елитен публичен дом?
You have just been focked! :D :D :D
сефте
Коментирайте