За разликите между неделите

Easy like sunday morning е едно нещо, Naked sunday е друго, Black sunday определено не е четвърто, а има още десетки разнообразни по съдържание състояния, които може да дефинираме само и единствено чрез края на седмицата. Във всеки случай повечето от тях бяха останали на месеци назад и на километри настрани до днес, когато погледнах часовника и видях, че е три часа неделя следобед, и си спомних за всичко това.

Има недели, в които времето се източва мудно, защото нямам нищо за правене и само се мотам като зомби насам натам из апартамента с надеждата, че от многото мотане ще ми се приспи и след няколко часа черно ще дойде понеделникът, който обещава много повече - всъщност изобщо някакво забавление под формата я на училище, я на работа, я на кино. Естествено, с края на училището и началото на работните уикенди тези представи малко се променят и изстрелват понеделникът пред неделята във временното класиране за най-забил ден от седмицата.

Съответно има и недели, които бързат като влак-стрела и не дават никакво време за размисъл по време на пътуването, но пък обикновено оставят завидно количество материал под формата на спомени и може би снимки много след като са свършили. Примерно неделята, в която за първи път се качи на стоп за на майната си, или неделята, в която тръгна за малък турски остров с петима приятели и два сърфа отгоре на колата, или неделята,* в която закъсахме насред Родопите, стопирахме КАМАЗ, след това ни блъсна пиян шофьор и за капак минаващите покрай нас ни предупреждаваха, че вечерта ще ни изядат чакали.

Има обаче и недели, когато времето не тече нито по-бързо, нито по-бавно отколкото трябва, сиреч кара си на заводски скорости, и заради високото си ниво на нормалност същите тези недели ни се струват яко странни. Ето например, днес аз осъзнавам, че е крайно време да започна да уча за изпита си, който е вдругиден сутринта, по начин различен от четенето на детски книжки, написани на въпросния език, но заебавам дори и любимата си детска книжка заради последната част на крайно занимателните пътеписи на Деница, междувременно усещайки, че кофеина, който приех преди малко в компанията на Павел и анонимната му приятелка с тиранти, почва малко по малко да ускорява деня - всичко това докато часовете от смяната се изнизват с типичната си заводска скорост. В такива дни време за носталгия няма, но затова пък има предостатъчно за концентрация и фантазиране върху близкото бъдеще, което е малко нелогичен, но доказан физичен закон.

И в отчаяно търсене за добро или просто някакво заключение забелязвам на дясното си коляно milpool, което съм си татуирал на закуска с тънкописец. Друг възможен завършек е, че водещите засега в класацията изпълнители на Hurt са единствените в класацията, които всъщност никога не са изпълнявали Hurt - макар че всички тук могат да потвърдят, че с някои от песните сме им нанасяли болка.

* - не съм сигурен дали беше неделя, но усещането беше точно такова.