22 май 2008 г.

Тук съм, за да говоря за Езиковата гимназия. Преди това обаче едно уточнение – езиковата гимназия не е една. Например тя изглежда по един начин за мен, но е съвсем друга в очите на някой случаен минувач по „Столетов“, който в стъпките си най-много да се учуди защо това училище има подобна синя табела на входа си и дали поначало целта е била да изглежда като супермаркет.

Така се случи обаче, че днес в тази зала сме се събрали само посветени, затова спокойно мога да разделя езиковите гимназии на три – това са гимназията на учителите, на които обикновено им е писнало от другите две гимназии, гимназията на родителите, които кротко чакат следващата родителска среща, за да разберат дали детето им е умно, и, разбира се, гимназията на учениците. От тези три гимназии единствената, която представлява дори бегъл интерес, е последната – гимназията, която за един кратък момент е крайна дестинация, за още по-кратък момент е дом, а през остатъка от живота ни е отправната точка и в крайна сметка най-естественият отговор на въпроса „От къде го знаеш това?“

Точно тази трета гимназия е тази, която помпа кръвта във вените на сградата, която предизвиква шума на двора и която се крие, когато пуши; тази трета гимназия е единственият виновник за фотографиите по коридорите, за ежегодните списания и фестивали, за всяка евтина статуетка или измачкана книжка, изложена в музея; тя единствена обединява другите две и осмисля отделното им съществуване.

В тази моя гимназия научих много нови и полезни думи, както и значенията на някои вече учени. Например познанството ми със Здравко Личев ме научи, че да бродиш като Иисус сред прокажени всъщност се брои за обществено-полезна дейност само в Библията, и че в истинския свят не чудесата, а само действията ни могат да предизвикат промяна. Ако не бях срещнал Георги Шивачев пък, вероятно щях да съм сигурен, че законът на Хъбъл гласи „колкото повече телескопи, толкова повече новооткрити звезди“. На първия чин при Павлина Запрянова разбрах, и разбира се, бях шокиран, че по широкия свят има видове с повече от един полов орган; но което е по-важно, там научих и че законът на Мендел няма нищо общо с Менделсон и че генетиката е малко по-проста, отколкото звучи иначе. Естествено, най-много придобивки в речника си осъществих в часовете по литература с Елена Герганова, например звучната дума „волтерианец,“ която все още не знам какво е – ако е нещо лошо, моля ви, не ми казвайте! Но най-много научих за живота, осъзнавайки, че ако не бях срещнал почти всички други свои преподаватели, все още щях да си мисля, че значението на думата „сблъсък“ е да те набият в друг квартал.

Някои се оплакват, че този сблъсък е твърде дълъг и твърде корав. От позицията на човек, който преди броени дни е излязъл от ринга с вдигната ръка, ще си позволя да кажа друго. Подобно на сложна и времеотнемаща татуировка, образователният процес понякога води младият човек през моменти, в които той се чуди защо по дяволите си причинява това и искрено иска да каже „стига,“ да бие три пъти с ръка по тепиха и просто да си тръгне; по същия начин преждевременното прекъсване на средното образование на младия човек може да доведе само до белези и съжаления, докато завършването му ще го направи малко по-пълноценна личност. Освен това на края на петте години – обещавам ви – те ще ви изглеждат най-много като пет седмици и в главата ви ще са пълни единствено с най-хубавите моменти.

Да си най-доброто училище в нашия малък град, пък и в нашата малка държава, не е особено трудно и не мисля, че това е нещото, с което трябва да се гордеем. Това, с което всъщност трябва да се гордее персоналът на тази гимназия, е че с всяка изминала година нещата тук се променят. Випуск 2008, случайно или не заченат на прага на Прехода, имаше повече свобода за потенциала си от всеки друг преди него, и ще има по-малко от всеки следващ. Разликата между непоклатимостта на образованието, което ни беше дадено тук, и противоречивата образователна политика, която ни съпътстваше последните три години, има много по-голяма тежест от всичко, което ще видите, обикаляйки Земята по разнообразните проекти, които ще измислите догодина. Това, че днес ние си заминаваме, не е най-важното, най-малкото защото ние всъщност не можем да го направим; истинският повод за празника е, че след толкова години родилни мъки най-накрая узря поколението, което има енергията свободно да променя света около себе си. И което ви обещава, че ще го направи.

22 май 2008 г.