Пожар в ефира

Два сутринта е. Преди 10 минути бях два блока по-надолу по моята улица и гледах как пожарна кола и прилежащият й екипаж гасят запалена кола. Може би трябва да почна отначало.

Един и 45 сутринта е. Докато спокойно чатя и гледам клипове на Ред Хот в ютубе, от отворения си прозорец чувам продължително натискане на клаксон, гласове на хора и разни други шумове. Ставам и поглеждам през отворения си прозорец и виждам огън – съвсем истински, горящ и смъртоносен. Вдигам телефона, звъня на 160. Вече са им се обадили. Обувам си гуменките и тичам надолу по улицата – разстоянието е буквално осемдесет метра. Тичайки осъзнавам, че почти няма светещ прозорец наоколо, а това е неестествено при такава аларма. Стигам до по-долния двор, където виждам трима други невинни наблюдателя, пожарна кола и прилежащия й екипаж, опитващи се да загасят запалена лека кола. За известно време огънят спира и всичко изглежда приключило в сивия пушек, само за да се разпали рязко секунди по-късно, облизвайки с пламъци черната нощ. Междувременно вече наблюдателите сме само двама.

Какво и защо се е случило ще разберем по новините. Дано не е имало хора в автомобила. Притеснява ме това, че в центъра на Стара Загора, на осемдесет метра от дома ми, имаше двама наблюдатели, от които съм сигурен само в своето собствено желание да помогна, ако мога и има с какво. Ами ако някой реши да гърми моята кола, моята къща? Някой ще тича ли по улицата тогава? Обвиняваме министрите си, че са корумпирани, но колко струваме и какво заслужаваме?

Ще ви кажа – който спи заслужава да гори.