Искрено и Кармично

Както всички знаете – или поне би трябвало да сте узнали досега – животите ни зависят от една много странна ваза, пълна с нещо, наречено карма. Ние наливаме в един от двата й края нашите дела под формата на свещена, понякога солена течност, и амфората съответно излива върху нас същото количество от другия край, за да възобнови крехкия си баланс. Има дни, в които валящата ни течност е основно нектар; има и дни, в които се давим с редки лайна.

След тази невероятна овертюра, на която не съм много сигурен как бях способен, и от която малко ме е срам, идва ред да кажа следното, много по-важно умозаключение – някой в Стара Загора много е съгрешил. За втори пореден мач ни го набиват в последната минута и почвам да го приемам лично, подозирайки, че виновният може би съм аз. Наистина не знам кво става. Но единственото хубаво е, че поради гореописаният безотказен принцип, или с други думи щото всичко се връща, рано или късно и ние ще им го набием обратно. На всичките.

Има нещо в старозагорците, което много дразни околните. Дори и на мен – нищо, че съм си от тука – понякога ми лазят по нервите. Не просто ей така са опожарявали тва място до земята три пъти – пълното унищожаване на един от най-големите за съответните си епохи град никога не е било лесно или забавно начинание и във всеки случай всеки завоевател е щял да спечели повече, ако просто го завземе и работи нататък. Но някак си сме ги засягали много лично, и понеже сме твърдоглави и глупави копелета, никой не е броил извиненията като възможен вариант за спасение. „Майка им на тия, да палят като им се пали, па да си мислят, че ще променят нещо“ – така са викали нашите, и наистина са им ебавали майките по един много извратено абстрактен начин, неизбежно завършващ с поредната безсмислена клада.

Малко хора извън града осъзнават, че професионални футболисти играеха без заплати – само по кураж, дето се вика – в продължение на половин година. Представете си как ходите на работа, при тва целодневна, тежка и физическа работа, цели шест проклети месеца, без да ви плащат. Как си тука, а? След това брадатия педераст се обиди на града, щото сме го били псували – шокиращо, наистина – но той отказа да го продаде на по-добри хора и благодарение на това за около месец Берое не съществуваше. Настоящият отбор, често сравняван с феникс, върнал се от отвъдното, е не по-малко футболен отбор от всеки друг, макар и с много малко от старите играчи и доста случайни хора вътре. Всеки рита по теб колкото може по-силно, когато си на земята, тва е ясно. Берое обаче няма да изпада никъде и няма да се навежда никому, дори и през този гротескно счупен и загубен сезон. Може да ни го набиват в последната минута, но последните 90 минути са били по-жалки от една банда луди самодейци, и е редно да го запомнят. Щото вазата все в един момент си намира баланса, но дори и ако специално за да ни го набие, вселенският бог реши да изключи временно този по принцип абсолютен физичен закон, ние въпреки всичко и рано или късно ще им го набием обратно на всичките, включително и на него.

След такива срещи съм най-горд с отбора, с който днес играх и паднах; с агитката, с която днес вдигах знамена и хвърлях ленти; и с петнайсетхилядната публика, с която днес виках, докато и последният играч не излезе от тревата.

снимката е на beroe online