Снимката

Тя му написа, че отива да се снима. Ð?деята не му харесваÑ?е по начало, но сега тепърва осъзнаваÑ?е колко глупава беÑ?е цялата ситуация. В главата му като спасителен пояс светна евтина круÑ?ка, която мазно му предлагаÑ?е да я направи дори по-глупава. Разтърси се из списъка с приятели и натисна два пъти там, където пиÑ?еÑ?е “Камен”.

- Ти най-добрият ми приятел на света ли си?

Отне известно време картинката в горния десен ъгъл на екрана да премига – знак, че е получил отговор. Натисна отново.

- Кво искаÑ??
- Ð? никога, ама никога, не би спал с приятелката ми?
- Като се абстрахираме от факта, че аз не харесвам нито една от твоите мацки и ти не харесваÑ? нито една от моите, естествено, че не. Кво става бе?
- Много е сложно за обяснение – тук се замисли за пръв път от началото на разговора им, пое си дъх и отново зачатка с бясна скорост по копчетата – Мога ли да ти пратя гола снимка на момиче и да ми кажеÑ? какво мислиÑ??
- Баси въпроса. Защо нещо тука не ми звучи както трябва?
- Защото се запознах с едно момиче.
- Сефте.
- Ð? тя трябва да ми прати своя гола снимка.
- Трябва?
- Казах ти, че е сложно.
- А аз какво общо имам?
- Аз не мога да я видя тая снимка.
- Как така не можеÑ??
- Еми не мога. Не се чувствам правилно.
- Нека обобщим. Намерил си някаква мадама..
- Тя ме намери.
- О. Супер. Някаква мадама те намира, говорите си две седмици, след което тя желае да ти прати гола снимка, не, сега тя трябва да ти прати гола снимка, а ти не искаÑ? да я видиÑ? и нещо повече – караÑ? ме аз да я гледам?
- Да. Нещо такова.
- Ми OK.

В този момент горния десен ъгъл, който той изнервено поглеждаÑ?е през няколко секунди, замига отново. В тъмната стая се чуваха само излиÑ?но тихата музика и неритмичното му потропване с крак. Тя му пращаÑ?е снимка. Той реÑ?и, че най-разумното действие в момента е да се изпикае, и го направи.

Емил всъщност искаÑ?е да види Симона гола. Просто предпочитаÑ?е нещата да бъдат по-истински. Ð?скаÑ?е да види как разтваря халата си. Ð?ли как надига потника си. Ð?ли как сваля чорапа си. Ð?зобщо, Емил нямаÑ?е търпение да види как тя се съблича пред него, но не би си изгубил удоволствието от дните и нощите, в които щеÑ?е да си представя тези картини преди да са се случили наистина. Не искаÑ?е да я гледа на никакви снимки – само представата за това сръчкваÑ?е цялото му въобръжение с дървена пръчка в окото – въобръжение, което иначе това момиче толкова умело стимулираÑ?е. От друга страна, ако Симона беÑ?е с три гърди, би било хубаво за него поне да е подготвен психически, и именно тук беÑ?е ролята на най-добрия му приятел на света.

След като се върна от тоалетната, Емил цъкна няколко пъти с миÑ?ката, отпусна се назад в стола и зачака. Повечето малоумни идеи на света имат склонността да увеличават малоумитета си право пропорционално на времето, минало след като планът е влязъл в действие и е необратим, и тази не беÑ?е изключение. Сепна се, изстреля се рязко напред и задраска отчаяно по клавиатурата. Точно когато започна да пиÑ?е на Камен да не отваря файла, екрана му показа, че е твърде късно.

- Ми супер е.
- Кво значи супер?
- Ако искаÑ? да ти разказвам, по-добре си гледай сам снимката.
- Ð?зтрих я.
- Ти си уникален… Ами хубаво е момичето. Всичкото й е хубаво.
- Ð? няма да спиÑ? с нея, ако е в наÑ?ата квартира, а аз съм извън града?
- Абе ти да не си тъп? Ð? тя да не би да е е тъпа?
- Ð?звинявай. Благодаря много за… това.
- Моля. Кажи й, че си кретен.
- Все едно не се забелязва.
- Кретен отвъд човеÑ?ките разбирания! Така да й кажеÑ?!

А Емил просто беÑ?е доволен, че Симона не му беÑ?е писала след изпращането на снимката. Ð? двамата бяха смутени от историята, но по съвсем различни причини. Свали си панталоните на контрастиращата светлина от монитора. Спря го и си легна. Заспа седем минути по-късно.