Коментар за Самодейността

Аз лично нямам някакво особено мнение за Самодейността тази година по простата причина, че не съм я гледал. Но имам няколко коментара относно редовното „защо еди кое си не беÑ?е еди как си“. Ще започна с обвиненията към себе си, защото за тях съм най-квалифициран да говоря.

Защо крещя като животно на тъпите ви песни?

В образования свят, когато един озвучител озвучава събитие с изпълнения на живо, е немислимо той да не сложи мониторни колони на сцената, чиято единствена цел е изпълнителите на живо да чуват какво правят. В необразования свят, сиреч при нас, снощи това не стана. Аз не чувах почти никаква китара, нямах идея на кое място съм в песните, и най-важното – не чувах колко силно викам. Съвсем друг въпрос е, че прехваленият озвучител за това седи пред сцената – за да контролира нивата на звук и нищо не му костваÑ?е да намали силата на микрофона ми от пулта. Определено не чувствам никаква вина за това, ако някой иска да чуе песните изпълнени както трябва, да заповяда в репетиционната ни някой път.

Защо стояхте половин час на сцената и така направихте Самодейността дълга пет часа вместо очакваните един и половина?

Всъщност от песните ни, макар че бяха три на брой, са изрязани всякакви сола и прочее, което съкращава всяка от тях до около три минути, или иначе казано не сме били на сцената повече от десет минути общо (по мои предварителни изчисления). Убеден съм, че като си разгледаме после записите, инцидентно ще открием, че някои изпълнения спокойно са били по-дълги от наÑ?ето, но въпреки това по време на тях не се е обаждала Сотирова да ги спрат.

На хората, които първоначално сметнаха, че някоя Самодейност ще е дълга час и половина, пък само мога да се смея глупаво. Самодейността продължи три часа и двайсет минути. Съвсем, ама съвсем нормално времетраене.

Жал ми е за критериите ти за естетика! Аз съм направила много по-велики неща, отколкото ти някога ще!

Относно театралните сцени, в които взех участие – не съм писал аз сценария. Дойдох на репетиция за тях преди по-малко от седмица и ми беÑ?е общо взето заповядано какво се очаква от мен. Освен това ми хареса какво се очаква от мен и мисля, че скечовете бяха качествени и забавни. Тук отново ще вметна прехваленото ни озвучаване, което разположи над десет микрофона на тая сцена, ама накрая колкото и да викахме, половината не се чухме изобщо.

Самодейността беÑ?е провал!

Не, не беÑ?е. Това, че имаÑ?е четири пиески и всичко останало беÑ?е музика и танци, не значи, че сме се провалили. Виждате ли, Самодейността е представителна извадка на това с какво им се занимава тази година на децата в гимназията. Много е просто – на хората, по една или друга причина, им се пее и танцува.

Спокойно и отговорно казвам, че се забавлявах, докато правехме Самодейност и почти нямаÑ?е слаб момент на сцената, но за да оцени и публиката какво става на сцената, трябва да има добър посредник. Озвучаването смучеÑ?е, дами и господа, това е простата истина. Може би ако ръководството не тикаÑ?е насила в Самодейността хора без талант като госпожица Мая не-знам-коя-си от 12ти „в“, за която всички можем да кажем само хубави неща, щеÑ?е да е по-добре. Но квото – такова, беÑ?е си лудница.

Единственото нещо, за което съжалявам в Самодейността, беÑ?е танцът на Ð?цо. Наистина много ме е яд, защото Ð?цо танцува невероятно и на репетициите едва не се пръсна Студентски дом от аплодисменти. Само дето неговия танц беÑ?е за една песен, а озвучаването му пусна съвсем друга, и въпреки, че двайсет дуÑ?и му крещяхме „Не тая песен!“, Ð?цо танцува на темата от Blues Brothers вместо на песента на Daft Punk „Harder, Better, Faster, Stronger“.

Надявам се повече да не чувам нищо за това събитие, но едва ли. Ето ви редовната глупост за забавление, щото поста стана незабавен.