Написано на хартиения плик, държащ електронната книга

линиите по вътрешната страна на супника с кафе, означаващи моментите, в които съм надигнал глава от книгата и обръщал внимание на течността, подобно на пръстените по напречния разрез на стъблото на старо дърво

Практически на всяка маса в кафенето има поне по една двойка, разменяща си нежности, сякаш искат да ми напомнят за момичето, което настоя да ме изпрати на летището преди това. Отказвам да й изпратя мил есемес. Повтарям си, че ако ще позволявам на някакви емоции да нахлуят, те не трябва да са тези. Имам си баща за намиране. Но отчасти от солидарност към нея, отчасти за да им покажа колко съм сериозен, когато срещам погледите на красивите азиатки отсреща, се старая да им предам следната атомизирана мисъл:

„Здравейте, аз съм Емил, писател с татуировки. Не обичам кафе. Причината да съм в това заведение и пред тази чаша сега, е защото искам да мина през тоалетната преди осемчасовия си полет.“

Мазилки

ти си фасадата на любимата ми сграда
която не мога да намеря с часове,
защото съм израстнал в град с прави улици,
а ти завърташ думите
объркващо.
от отсрещния тротоар изглеждаш
бомбардирана.
ефектът е търсен.
ти не помниш
последната война.

ти си неравният релеф
под ремонтирания прозорец
(с източно изложение)
на детската ми стая,
първата ми истинска
ръчна изработка.

в замък в будапеща се
изливаш над входовете
на забравените тайни коридори
и тихо биваш белия фон
за модерната живопис.

ти си мокрият гипс по
ъглите на дома ми.
никога не е било толкова
вълнуващо да гледам
как някой съхне;
банановите изпарения
на кофата с латекс
са като топлия ти аромат рано сутрин –
приспиват ме,
канят ме обратно в леглото.

ти си ронливата паяжина,
покрила къщата,
в която се е родил баща ми.

ти си ситните бели парченца в пръстта.

ти си ръждата,
която ще остане
по тези инструменти.

ти си черното,
останало в
дланта ми,
и умората,
която ще изтече
в канала.

внимателно разгледани на светлината на свещ,
линиите на кожата ти
разкриват къде точно
е ударило
последното
земетресение.

ти си колекцията ми от мазилки.

Shift + x

Скромните ми опити да превеждам феминистска/женска поезия са особено забавни, защото постоянно научавам нови неща. Например: размерите на чашките на сутиени са същите навсякъде. Или че в българския език няма термин за синия пламък на газовите котлони (ако има, моля, поправете ме). Но най-полезен беше Серж (@sovanesyan), който забеляза, че използвам й вместо ѝ, и ме научи как да се излекувам. Доста образователно за програмист на .net, и какви денди хора ми четяли смотания блог!

Непоискани съвети към подрастващи момичета с криви зъби и розова коса

(превод)

Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчетата се обаждат, за да питат за размера на чашките ти, кажи A, затвори. Когато ти каже, че топките му са сини, кажи моля. Когато момиче с гъсти черни къдрици и аромата на дъвка те спре на стълбището, за да пита дали си момче, обясни й, че държиш косата си къса, за да няма за какво да се хване, когато забиеш главата си в нейната. След това забий главата си в нейната. Когато училищният педагог ти се подиграва, че износваш дънките на брат си, не се изчервявай. Когато правиш секс за втори път и няма презерватив, не се самонавивай, че чукането между няколко слоя бельо ще попие семето. Когато учителят ти по геометрия закачи плакат, на който пише „Научете математика или се приберете вкъщи и се приготвяйте да бъдете майки“, не заемай първата си феминистска позиция като излезеш от класната стая. Когато момчето, което харесваш, е наказано, прибери се вкъщи. Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчето със синия гребен погълне сърцето ти и отвори китките си, скрий ножовете, избели ваната, излей водката. Всеки път. Когато скинарките ти скочат в училищната тоалетна, завърти се, псувай, ритай, не се изчервявай. Когато момче, в което си мислиш, че си влюбена, насини окото ти за първи път, използвай отвертка, шише от бира, собствените си две ръце. Когато баща ти заключи вратата, счупи прозореца. Когато професор в колежа ти пише поезия и шепне за стегнатия ти малък задник, не го приемай като комплимент, не чакай, обади се на декана, обади се на жена му. Когато момче с добри обноски и жажда за Будвайзер ти предложи, кажи не. Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчетата ти казват колко добре миришеш, не се съмнявай, не се изчервявай. Когато брат ти ти каже, че е обратен, преструвай се, че вече си знаела. Когато момичето в метрото те напсува, защото на тениската ти пише „Изчуках гаджето ти“, увери я, че това не е истина. Когато кучето ти се изпикае на килима я целуни и се извини, че си закъсняла. Когато той откаже да остане до сутринта, защото живееш в Джърси Сити, не се мести. Когато той откаже да остане до сутринта, защото живееш в Харлем, не се мести. Когато той откаже да остане до сутринта, защото климатикът ти е развален, напусни го. Когато откаже да остави четка за зъби в твоя апартамент, напусни го. Когато намериш четката за зъби, която си оставила в неговия апартамент, скрита в шкафа, напусни го. Не съжалявай за това. Не се изчервявай. Когато майка ти те удари, не удряй обратно.

Jeanann Verlee, Unsolicited Advice To Adolescent Girls With Crooked Teeth And Pink Hair

Стихотворение за несподелена любов

(превод)

Ще бъдеш навън с приятелки
когато новините за съществуването ѝ
ще се разлеят случайно по целия
ти стол. Реагирай спокойно,
сякаш е само промяна във времето,
очакваният край на предвидима шега.
След четвъртата чаша евтин алкохол
остави образа как той целува друга жена
в тоалетната.

На сутринта името ѝ ще бъде
във всяко заглавие: катастрофа, грабеж, наводнение.
Когато той се обади, забрави за стотиците въжета,
развързващи се в стомаха ти.
Отново си най-добрата приятелка. Кани те
на вечеря и ти казваш да
твърде лесно. Напомни си, че не е нищо специално,
просто вечеря, всеки трябва да се храни.
Когато те поздрави на вратата, не си мисли
дори за секунда, че си причината
да носи парфюм тази вечер.

В неговата кухня ще ядеш от ръката му
парченце червена чушка. Смехът му
ще бъде тих и топъл и ще те накара
да се чувстваш като светлината на свещ. Не мисли, че това е специално.
Не пресмятай на пръсти броя
на луничките, които би могла да целунеш толкова лесно.
Опитай се да мислиш за сините пламъци на котлона и за зехтин,
не за всичко, което някога си обичала в него,
или изведнъж ще ти се стори кипящо и възможно
и толкова близко. Ще намериш фибичките ѝ
невинно оставени на мивката в банята му.
Фибичките ѝ. Приличат на телените крачета
на паяци, на отломките от разсъбличането ѝ
в неговото легло. Не казвай нищо.
Представи си как ги крадеш, как ги носиш
вкъщи в косата си. Когато те прегърне за лека нощ
му позволи да те целуне по челото.
Задоволи се да бъдеш мишена.

Вече у вас, ще си представиш как в другия край на града
тя впива пръстите си в гърба му
като в мокър цимент. Ще се чудиш
дали прилича на теб, дали сте две спални стаи
в същата къща. Дали лицето ѝ му е допаднало
като пренаредени мебели? Дали когато я целува,
има вкус на незасъхнала боя?

Ще искаш да му се обадиш.
Ще стигнеш до там да държиш телефона
в ръка, ще си представиш, че му казваш
невъобразими неща като ти винаги
тиктакаш в мен и аз те сънувам
по-често, отколкото не те.
Тялото ми е мъртъв език
и ти изговаряш
всяка дума съвършено.

Не му се обаждай.
Заспи на шума от видеото.
Тя трябва да го прави щастлив.
Тя трябва да е
Тя трябва да е любимото му място в Минеаполис.
Ти си магазин за сувенири, където той ходи
за да си припомни колко много липсва на хората,
когато го няма.

Sierra DeMulder, Unrequited Love Poem

Преход за мамути

„Онкология. Познавам думата мъгляво, но не знаех, че има нещо общо с рака. Звучи толкова невинно. По-скоро като наука, която се занимава с въпроса за изчезването на мамута или нещо подобно.“

Отива една жена при лекаря, Рей Клуун

В „Моби Дик“ Мелвил предхожда разказа си с всевъзможни цитати с китове (цитати с китове ми звучи малко като дъвки Турбо с колички). Имах една приятелка, чието счупено легло беше подпирано от няколко томчета, едно от които именно това. Моето издание също се мандахерца някъде по пода, но много по-безцелно. Просто се местя.

След като Мелвил може да започне своя класически труд така, то нищо не пречи аз да продължа моя по същия начин. Вместо за предговор, ще използвам този цитат за преход между историите за кучета и мамути и тези за пълнокръвни хора. Не е от Хамлет, а от модерен бестселър, написан на прост език; със сигурност далеч от съвършен, но доста добър преход.

Вземете си шибания преход и шибаната литература.