Най-добрият блог на републиката

Боян Расате е мъдър. Може и да си мислите иначе, вероятно защото с действията си той показва една друга, по-темпераментна страна от себе си, но думите му обикновено не казват почти нищо друго освен “Боян Расате е мъдър” (с гласа от трейлърите).

Та значи, Боби ходи на един митинг на едни гееве. Това вече го обсъдихме. Там той вилня и биде арестуван, а впоследствие и осъден на шест месеца пробация. Това означава, че още пет месеца и малко той ще ходи всяка седмица до РПУ-то и ще говори за детството си с един мустакат чичко и накрая ще се прегръщат - напълно хетеросексуално, разбира се. По този случай Боби казва, че “е на достатъчна възраст, за да може да бъде оказвано върху [него] някакво превъзпитание - още повече, че [той] вярва в това, което прави. Ние ще правим това, което трябва да се направи, и няма да се повлияем от това дали има опасност за нас и дали ще последват наказания.”

Хвала, Боби! Браво! Ако всички престъпници, педофили, бесепари, гееве и изобщо всичките отрепки възприемат здравия ти поглед - и нека! - върху нещата от живота, мисля че трудно ще ги озаптим с един-два хвърлени камъка по време на мирния им митинг или някаква си Конституция; сборът от тия неща за такъви силни българи ще има спиращата сила на мушица в предното стъкло на устремен голф три.

Батман Две е много добър филм, но е маса далеч от топ 1, топ 3 или дори топ 100 филма на всички времена. Споделих това случайно, просто защото това е една лесна и именно за това любима тема, а напоследък - видимо - не пиша романи.

Така както аз го виждам, всичките имаме основно три избора пред себе си - да изпаднем в дива полемика дали има смисъл от този ден, да напишем нещо по темата или да заебем. Кво ще го бъде?

client: Question: The problem was solved
kori: Hello
client: hello
client: the crisis time was expired
client: the file was colapsed my life was settings.php
client: but was extrange
kori: Glad to hear
client: cause my backup file, was not able to ope with WinAce
client: ut works ok with WinRAR
client: op open tar.gz files
client: and when I chosse option copy
client: the system showed a message: really do you want to delete?
client: but I click on copy and changed the destination folder
client: do you know what I mean?
kori: Absolutely

И така, со време приключи и този пореден и яко фарсов етап от живота ми. Класиранията излязоха, решенията бяха взети без особено напрежение. Специално за моя приятел със средношколската диагноза и щедрата граматика, който пише за популярното Едно Списанийце, както и за гимназиалните даскалици, които дори на бала ми не се сдържаха да ме нарекат животно, ще споделя, че спокойно можех да бъда един от четиримата японисти тази година - ако ми се учеше японски, разбира се. Както казват японските братя, choke on this, и броя тоя спор за приключен.

Което не значи, че като стана президент ще толерирам “Аз си знаех, че ще излезе нещо от тва момче!”

Понеже се чудихме какво смислено да правим този четвъртък - и за малко да измислим, но щастието ни се усмихна в последния момент - на гости на старозагорската публика идват тримцата от Хамбург, известни като Неопит Пилски. Единият е българин и с него имаме дете! За трите най-настървени фенки обещавам награда - уникална възможност да черпят по една бира младежите (долу е приложена снимка на спечелилата от миналата година) и да си упражнят върху тях немския език. Или просто език. Научавайте бързо текстовете, nuff said.

Ако прочетете тази новина от Avtora.com, ще научите най-малкото, че Walker и Texas Ranger са различни филми - което, естествено, изобщо не е така. Всъщност всеки, който не знае това, или изобщо не знае кой е Чък Норис, или е роден след 93та.

По принцип не съм лош човек. Не съм злопаметен, не съм отмъстителен, не наказвам. В миналото пращах имейли до редакцията на въпросния сайт когато осерат нещо, което - шокиращо! - се е случвало доста пъти (всъщност се чудя как на снимката наистина е Чък Норис). Те обаче никога не са ми отговаряли, дори с един ред, въпреки веднага поправените грешки. Странно е, че други, по-малко значими сайтове като bbc.co.uk никога не са пропускали да благодарят. Мисля, че вече е редно да отнеса извода до моята величествена и многомилионна трибуна. Изводът е прост и гласи, че Avtora.com е един доста посредствен сайт - дори и за ниските местни стандарти.

Сериозно, откога игра за мобифон минава за новина?

Вдъхновен от Владо и нежеланието да правя смислени неща. Trait snapshot-а става.

Stability results were high which suggests you are very relaxed, calm, secure, and optimistic.

Orderliness results were low which suggests you are overly flexible, improvised, and fun seeking at the expense too often of reliability, work ethic, and long term accomplishment.

Extraversion results were high which suggests you are overly talkative, outgoing, sociable and interacting at the expense too often of developing your own individual interests and internally based identity.

messy, disorganized, social, tough, outgoing, rarely worries, self revealing, open, risk taker, likes the unknown, likes large parties, makes friends easily, likes to stand out, likes to make fun of people, reckless, optimistic, positive, strong, does not like to be alone, ambivalent about chaos, abstract, impractical, not good at saving money, fearless, trusting, thrill seeker, not rule conscious, enjoys leadership, strange, loves food, abstract, rarely irritated, anti-authority, attracted to the counter culture

чиято единствена цел в живота е да ми напомни, че имам две яки и доста по-смислени неща за писане; но в 12:30 си мисля, че е крайно време да пробвам да уча за изпита, който е след трийсетина часа. Може да стискате палци да ме приемат в Големия университет на Големия град, та барем съм се излекувал от средношколския и провинциалния си синдроми. Връщам се най-рано вторник вечер, така че дотогава ви забранявам да гледате сайта за нови неща. Ще проверя!

Междувременно, саундтракът. Или това? Track 3.

Easy like sunday morning е едно нещо, Naked sunday е друго, Black sunday определено не е четвърто, а има още десетки разнообразни по съдържание състояния, които може да дефинираме само и единствено чрез края на седмицата. Във всеки случай повечето от тях бяха останали на месеци назад и на километри настрани до днес, когато погледнах часовника и видях, че е три часа неделя следобед, и си спомних за всичко това.

Има недели, в които времето се източва мудно, защото нямам нищо за правене и само се мотам като зомби насам натам из апартамента с надеждата, че от многото мотане ще ми се приспи и след няколко часа черно ще дойде понеделникът, който обещава много повече - всъщност изобщо някакво забавление под формата я на училище, я на работа, я на кино. Естествено, с края на училището и началото на работните уикенди тези представи малко се променят и изстрелват понеделникът пред неделята във временното класиране за най-забил ден от седмицата.

Съответно има и недели, които бързат като влак-стрела и не дават никакво време за размисъл по време на пътуването, но пък обикновено оставят завидно количество материал под формата на спомени и може би снимки много след като са свършили. Примерно неделята, в която за първи път се качи на стоп за на майната си, или неделята, в която тръгна за малък турски остров с петима приятели и два сърфа отгоре на колата, или неделята,* в която закъсахме насред Родопите, стопирахме КАМАЗ, след това ни блъсна пиян шофьор и за капак минаващите покрай нас ни предупреждаваха, че вечерта ще ни изядат чакали.

Има обаче и недели, когато времето не тече нито по-бързо, нито по-бавно отколкото трябва, сиреч кара си на заводски скорости, и заради високото си ниво на нормалност същите тези недели ни се струват яко странни. Ето например, днес аз осъзнавам, че е крайно време да започна да уча за изпита си, който е вдругиден сутринта, по начин различен от четенето на детски книжки, написани на въпросния език, но заебавам дори и любимата си детска книжка заради последната част на крайно занимателните пътеписи на Деница, междувременно усещайки, че кофеина, който приех преди малко в компанията на Павел и анонимната му приятелка с тиранти, почва малко по малко да ускорява деня - всичко това докато часовете от смяната се изнизват с типичната си заводска скорост. В такива дни време за носталгия няма, но затова пък има предостатъчно за концентрация и фантазиране върху близкото бъдеще, което е малко нелогичен, но доказан физичен закон.

И в отчаяно търсене за добро или просто някакво заключение забелязвам на дясното си коляно milpool, което съм си татуирал на закуска с тънкописец. Друг възможен завършек е, че водещите засега в класацията изпълнители на Hurt са единствените в класацията, които всъщност никога не са изпълнявали Hurt - макар че всички тук могат да потвърдят, че с някои от песните сме им нанасяли болка.

* - не съм сигурен дали беше неделя, но усещането беше точно такова.