След като смотаният сайт на смотания ни актуален премиер беше хакнат от някви полуграмотни смотаняци (моля ви, не ме хаквайте), в полезрението ми попадна сайта на бившия премиер Костов. Първи впечатления от чисто професионална гледна точка: сайтът изглежда много по-добре. Освен това още не е бил хакван.
Харесва ми това, че вместо да пише в някакъв блог с хиляда автора и редактора, Костов си говори пред камера. Запъва на някои места, казва ъъъ, измисля си. Не познавам човек, който да харесва заучените беседи на Серго и безумната му арогантност при неомръзващото „осъзнавам, че и аз съм правил грешки – никой не е безгрешен.“ Смотаняк.
Чу ли ме, ве, премиер? Ти си смотаняк.
Обичам отговора на Костов на въпрос 11 – „Какво е първото, което ще направите в управлението.“
Ако случайно сте срещнали думата смотаняк в тази публикация повече от нормалното за блога, вероятно е заради факта, че някои от споменатите са толкова смотани, че правят цялата ни нация да изглежда смотана. Милион или два, сред тях и баща ми, си тръгнаха през 96та заради неизбежната, болезнената и оставяща белези смотаност на един друг виден социалистически премиер и неговото летящо надолу правителство. Имам по-добра идея – тоя път те да си ходят, пък аз ще поостана.
На края на света
строим стена,
която ни съблича
и хвърля дрехите ни във пещта
На края на леглото
и съвсем сама
не искам да мисля,
мисля да ти помълча
По екватора на леглото
мусони от акари носят плът
докато чакаме сърцата ни да спрат да туптят
там ще ме докоснеш пръв
На края на леглото
и долепен до стена
излъгах те, че е широко,
излъжи ме нещо ти сега!
На края на света
построихме си стена
и всяка тухла в нея
изпечена е през нощта.
водим разговор със години закъснял може би е за добро може би съм поумнял и узрял може би се хващам за миглите ти като удавник за сал и часовникът ми остарял и спрял и кукувицата и тя умря
знам че не си безразлична към определена марка мръсен нощен глас и се хващам на бас че те хваща бяс че не е някой друг а аз
не искаш да можеш да понесеш да приемеш и да разбереш
твоят аромат е съвсем несъвместим с мириса на пот естествено е да не искаш да цапам твоето легло изобщо твоя живот
пореден краен срок за плащане на ток за пиене на водка и за изливане на сок
На края на леглото
и съвсем сама
по-добре да си беше останал на дивана
той не ръби толкова.
Ако четете редовно този блог, то сигурно си мислите, че пиша добре* – иначе няма логика да сте тука и сте някви тъпи. Ако имате или искате да имате собствен блог и сте ме избрали за свой собствен идол, то сигурно искате да разберете тайните зад моите изумителни умения в тази дисциплина.
Принципно бих казал, че ще пропусна очевидните неща, но няма как да ги пропусна, щото като чета тъпи блогове (към края ще се върна на това), очевидно те не са толкова очевидни. Още повече, че в писането няма място за неочевидни трикове. Писането е wysiwyg работа. Няма изходен код, който да се преобразува в двоичен, няма пластове боя, за да може най-горният слой зелено да бие на лилавко. Мъдростите, на които предстои да ви открехна, са все неща, за които без много усилие можехте да се сетите и сами.
Субстанцията съдържанието, смисълът, пълнежът
Трябва да пишете за нещо 1) конкретно, 2) което ви интересува и 3) което донякъде разбирате. Това изречение може да ви звучи прекалено опростено, но – о, шок! – в него се крие единственият абсолютно задължителен закон за съдържанието на една занимателна статия, да речем.
Примери за първото: автомобили, шоколад, плувни басейни. Лоши примери за първото: господ, платоническа любов, изкуството. Примери за второто: секс, пари, наркотици. Лоши примери за второто: сезоните, модна журналистика, програмиране. Примери за третото: програмиране, европейско право, поправка на колелета. Лоши примери за третото: секс, динозаври, (правене на много) пари.
Сега, за да видим как работи горното златно правило в истинския живот, трябва да си въобразим, че сядаме да пишем. Който си мисли, че ще сяда да пише откъслечни, почти несвързани и много абстрактни мисли, и че ще чака вдъхновение от белия лист, направо да си ходи – за него спасение няма, или поне не в този сайт. За него в този сайт има сочене с пръст и смях, и смехът не е от чаровните.
Преди да започнете да пишете, трябва вече да разполагате с формулирана идея, която да може да се синтезира в една дума или изречение. Когато имате своята дума, съпоставете я с първия критерий. Ако темата е конкретна, в главата ви думата ще се оцвети в зелено и ще ви бъде позволено да си я занесете на втори кръг. Ако темата е интересна поне за вас, озеленителният процес ще се повтори и ще стигнете до последното препядствие, където от вас се иска само да имате някаква идея какво да пишете за избраната конкретна и занимателна тема. След няколко опита ще сте шампион и ще можете да продължите към стила.
Тук трябва да кажа няколко неща: първо, възможни са известния изключения, най-вече покрай третия критерий. Случва се така, когато разчитате на коментари или въпроси от публиката, и по-скоро целите да започнете дискусия, отколкото да обясните как седят нещата наистина. Второ: забравих кво беше второто. Трето: с три зелени лампи имате потенциала за добър материал, но само толкова – ако не си го реализирате, файда.
Да вземем пример от един истински блог, който с едничък пост направо пръсна целия роден интернет. Говоря за блога на Павел Иванов и преведеният изваденият лично от него текст на хитовата песен на Снууп Догг, Лилана и Биг Ша „Дайм пийс.“ Конкретно ли е? И още как – няква смотана песен. Интересува ли го? Че и питаш – за две вечери успя да ми надуе главата с нея. Разбира ли? Има някво CPA и е превеждал епизоди за някакви телевизионни предавания от същия език, така че въпреки анти-гангстерската му природа го броим за разбирач. Три пъти зелено!
И се оказва, че един прост текст на една (супер) проста песен събра над 25 коментара и привлече десетки, макар и малоумни, нови читатели към блога му. 25 коментара на една публикация изобщо не е много за блоговете в топ 20 например, но точно този сайт е доста назад в тази спорна класация и средният му оборот досега е бил 3 коментара (измислям си статистиката за целите на аргумента). Не е зле да вземем под внимание и това колко активно е публикувано там през последната година.
Да завторим: темата трябва да бъде конкретна, интересна и понятна. Сега да се прехвърлим на втората част от играта ви, а именно
Стилът оформлението, витрината, хартишката
През повечето дни това ми е по-лесната половина от писането. Това, което я прави много достъпна, е че повечето хора, които пишат, са завършили някаква образователна степен – да кажем поне девети клас – докъдето основното нещо, което би трябвало да са правили в училище, е да се запознават с добри примери за стил. Факт е, че по програма още им предстои да четат Хамлет (принц датски), Данте Бокачо, Гьоте и по-солидните неща на Елин Пелин, но Марк Твен сме го минали още в трети-четвърти клас.
Стилът може да е по-лесен за постигане и систематично поддържане, но пък е по-комплексен. Докато съдържанието на вашата тема в основата си е просто една идея, то стилът има различни нива, които съответно притежават различна стойност или важност. На най-ниско ниво са неща като фона на станицата (традиционно черен, за да ти е гадно), цвета на буквите (традиционно бял, за да ти е гадно), малко по-нагоре седи пунктуацията с всичките й знакчета и главни букви, които някои автори решават да не слагат изобщо, най-малкото заради куулнес фактора да вървиш против нормата дори на нещо толкова абстрактно като един език. Майчиния ти, впрочем. Правописът и вниманието към технически грешки също е от значение, но определено не е най-важното. Стига да ен пишеет ткаа постняо, щщ се оправите. Най-много точки в този стилов комплекс идват от това как именно ще използвате езиковото богатство, в какви комбинации от изречения ще го вплетете и в крайна сметка колко достъпно и красноречиво ще предадете идеите си. Освен ако целта ви не е да предадете идеите си максимално объркано и завоалирано и смотано, в който случай ще ви помоля да се върнете на края на пети параграф и да си седите там.
Моето лично мнение е, че ако не давате на детето да чете безумни лайфстайл списания, пълни с копирайт и модна журналистика, и безумни ежедневници, пълни с копирайт и псевдо журналистика, а вместо това го захраните с неща като „Маншон, полуобувка и мъхеста брада“ и „Румцайс“ и „Емил от Льонеберя“ и „Пипи дългото чорапче“ и още един тон убер-стойностна детска литература, която може да намерите във всяка библиотека, то на собствен ход и достатъчно рано и изключително добре – много по-добре от вас – ще се насочи към стилово доброто. Ще придобие интуиция за тези работи, интровертен поглед и склонност към перфекционизъм. Ще тръгне да предизвиква средата си, защото от героите и от авторите на тези книги ще знае, че може. Най-общо казано, лапето ще развие вътрешно чувство за писаната реч, която просто звучи, и за тази, която просто не го прави, и ще ги разграничава натурално, но яростно. В пети клас учителката по български ще му каже, че има нещо там, в гимназията също ще му го напомнят, свободно и образовано ще критикува съвременна литература, ще създава оригинална такава и един ден ще се хванете, че четете статиите му за писане на статии. Няма да го поканят да пише в едно списанийце, но той ще е станал вече голямо момче и няма да плаче много. Апропо – гореописаната методика не може да гарантира безотказни резултати, за това пък вие обещавате да не ме съдите, ако чавето ви стане клошар.
Винаги съм искал да употребя думата „апропо“ някъде! Следващато ниво – небрежно да я пусна в ежедневен разговор.
Ако вече сте се научили на добра литература, това, което може да направите, за да подобрите стила си, е да се научите на лоша литература. Звучи парадоксално и противно на целта, но всъщност е много добър метод. Веднъж на една или две седмици влизайте в нечий майспес или ласт.фм и цъкайки по приятелите му, намерете някой непознат за вас блог. Този блог със сигурност ще има връзки към други блогове, и със сигурност поне половината от тях ще са зле, ама с кофите. Ако нямате майспейс или ласт.фм и търсенето на „кофти блог“ в гугъл не дава търсените резултати, платете си тока и си направете майспейс или ласт.фм. Като попрехвърлите няколко такива блога, ще получите много ясна представа за някои неща, които не бива да правите никога в тоя живот.
Много важно умение за писането ви и битието ви като цяло е да се научите да режете парчета без съжаление. Когато нещо не става, просто го задраскайте, независимо дали е само дума, абзац или трябва да скъсате цялата страница, и пробвайте нещо друго на негово място или пък го оставете празно. Докато изпитвате състрадание към думите, героите на историите си или себе си, няма как да сте писател или истински жив. Бъдете особено жестоки с тези три неща.
* аз самият не се заблуждавам, че пиша особено добре – напротив, през повечето време съм убеден в обратното – така че позволявам това да не се взима много насериозно. За разлика от всичко друго на тоя сайт, нали.
